Ловен лък на Артемида


Може би за теб съм песен...
Не! Не можеш ме изпя!!
Аз съм звук на тъжна есен -
недошъл и... отлетя!...

Вземал си ме за картина...
Не! Не можеш да ме сътвориш!!
Аз съм крива драскотина -
с гума ще ме заличиш!...

Писал си ме като приказка...
Не! Не можеш! Разказът не съм!!
Аз съм думичка измислена -
без значение, но като звън...

Виждал си ме - "съвършената"...
Не! Не съм ти идеал!!
Ехо, тук съм - аз съм "земната" -
лесно би ме преживял!...

Гледал си ме като птица...
Не! Не съм била това!!
Аз съм пеперудена кралица
и за миг ще отлетя!...

Правил си ме чиста, свята...
Не! Светицата е друга!!
Аз съм грешницата непозната -
чудновата, малко луда...

Мислил си ме за огнище...
Не! От мен не си се сгрял!!
Аз съм хладно пепелище -
вятърът го е довял!...

Искал си ме вечно твоя...
Не! Не сплитай мрежа сива!!
Аз съм миг, смутил покоя...
Ловен лък на Артемида!...