Monday, June 02, 2008

Пътеводителка


Аз бедна съм и никоя не съм...
Аз нямам нищо да ти дам
При тебе идвам също като сън,
като едничък, крехък, нежен блян...

Аз малка съм и толкова далечна -
една блещукаща звезда,
съвсем несигурна и никак вечна -
дори не виждаш бледата ми светлина...

Щом слънцето лъчите скрие
и сам си в най-студения си час,
макар и мъничка, лъчи ще впия
и ще те стопля само аз...

Една звезда за тебе свети -
единствена пътеводителка в света,
изгражда мостът между две планети,
огрява път към Вечността...

Нощта е мрачна и безкрайна,
а ти във нея си без помощ сляп,
но аз в душата ти съм скрита тайна
и светя в смисъла на твоя свят...

Аз бедна съм и никоя не съм
Аз нищо нямам - само светлина
и тъй далечен, вечен сън,
до края никога не изживян...
Недостатъчна


Никога нищо няма да е достатъчно!

Дори и да давам, ти ще унищожиш!!!
Дори да поемеш света без остатък,
накрая ще искаш още - да полетиш!...

Не са ти достатъчни ръцете ми слаби,
нито косите в златист абанос;
нито търпеливите, силните нрави,
нито отговорите за всеки въпрос...

Все недостатъчно! все не ти стига!
Още и още!... Какво да ти дам?!
Аз нищичко нямам и в мен се открива
на дъното горчивия срам!...

Стига си искал! Спри! Полудяваш!...
Аз съм просто пореден човек!
Щом не мога да дам, защо настояваш?
Недостатъчна съм за теб!
Детска игра


Хайде де, какво очакваш?
Да си призная първа аз?...
О, не!... Нима не ме познаваш?
Ще ти отричам до последен час...

Какво сега? Ще се преструваш?
Не мислиш ли, че малко закъсня?...
Разкрих те вече, ала се срамуваш...
От мен или от любовта?...

Добре. Усмихвам ти се мило...
Нима от намеци не вдяваш ти?!...
Искрици палави прескачат диво...
Не чакай вече, пристъпи!...

Е, хайде де!... Не сме хлапета!...
Познаваме се от деца:
Бодилче ти си, аз пък - цвете...
Какво ли ще излезе от това?...

От мене не очаквай стъпка!
Инат съм, може би голям...
Но с тази срамежлива тръпка
най-многото да си останеш сам!...
Ловен лък на Артемида


Може би за теб съм песен...
Не! Не можеш ме изпя!!
Аз съм звук на тъжна есен -
недошъл и... отлетя!...

Вземал си ме за картина...
Не! Не можеш да ме сътвориш!!
Аз съм крива драскотина -
с гума ще ме заличиш!...

Писал си ме като приказка...
Не! Не можеш! Разказът не съм!!
Аз съм думичка измислена -
без значение, но като звън...

Виждал си ме - "съвършената"...
Не! Не съм ти идеал!!
Ехо, тук съм - аз съм "земната" -
лесно би ме преживял!...

Гледал си ме като птица...
Не! Не съм била това!!
Аз съм пеперудена кралица
и за миг ще отлетя!...

Правил си ме чиста, свята...
Не! Светицата е друга!!
Аз съм грешницата непозната -
чудновата, малко луда...

Мислил си ме за огнище...
Не! От мен не си се сгрял!!
Аз съм хладно пепелище -
вятърът го е довял!...

Искал си ме вечно твоя...
Не! Не сплитай мрежа сива!!
Аз съм миг, смутил покоя...
Ловен лък на Артемида!...
ЖИВОТЪТ


Животът ни е лист хартия -
започва чист, неопетнен
Каква ще бъде - избери я;
не я разкъсвай всеки ден...

Животът като нова страница
започва с празни редове,
но в писането няма граница -
избираш сам къде да спре...

Животът е мечта крилата,
понесла те високо над света,
но падаш неочакванов земята,
щом повече поискаш от това...

Животът ни е малка книга -
отвориш ли я, вътре влизаш сам...
но да четеш единствено не стига -
ще пишеш и ще учиш там...

Животът е едно вълшебство -
магията в човешката ръка.
Започва бял и чист, щастлив по детски...
Такъв е той, какъвто го избра!
"Ти, моя неизбежна орис!..."


Ти, моя неизбежна орис!...

Как иска ми се да не бях се раждала,
как иска ми се да не бях си имала съдба!...
Защо те срещам аз отново?!...
Нима за теб достатъчно не страдах?!...
Нима не съм заслужила поне една врата??

Сега вали във мен!...
И може би след туй ще се родя отново...
Какъв е смисълът пореден път да се родя?!
Нощта е ден,...
дъждът се сипе в мен на капки от олово...
Прераждам се с изтръпнала от удари душа!...

Ти, мое нежно наказание!...
Без теб и с теб еднакво невъзможен е светът!...
Как иска ми се да не бях и съществувала!...
Умиране, прераждане, дихание...
Без път оставам винаги на тоя кръстопът!...
Но друг живот не бих мечтала, ни сънувала!...
ТЯ


Ти нея тук си я оставил,
но Тя не може да остави своята мечта...
Ти нея тук си я забравил,
но Тя не е забравила, че е жена...

Сега си нов човек; съвсем различен
Тя същата е - все дете...
Сега си възрастен, благоприличен
но Тя и тази роля възприе...

Един човек си, незначителен...
За нея означаваш цял живот!
И ученикът, и учителят...
а Тя е ненаученият ти урок...

Оставил си я - свърши с нея.
Тя в себе си те задържа.
Забрави вече - миналото взе я,
но ти си минало, а бъдеще Тя!