Wednesday, November 24, 2010

Кафето под дъжда

Кафето под дъжда, попило истините -
ти пиеше залисан, замечтан...
У мене бъдещето си видя орисано.
Започваше да ме обичаш грам по грам...
Дъжда ни радваше и по телата ни се плискаше,
подсмихваха се капките му върху нас.
Те заиграваха се обещаващо с косите ни
и доближаваха ни час по час...
Тъй неусетно пръстите ни сплитаха,
прегръщаха ни бързо и непредвидимо.
През рамо ни обръщаха и погледите скриваха.
Те шепнеха неща незабравими...
Дъжда усмихваше ни, давеше тъгите ни.
И капките обръщаха се в слънчеви лъчи...
Кафето под дъжда, попило истините,
сега защо, защо не пиеш ти?!

No comments: